Кафето е повече от просто напитка. То е глобален феномен, който е оформил традициите по света. От оживените кафенета в Италия до богатите кафе церемонии в Етиопия, всяка страна има своя собствена уникална кафе култура.
На едни места то се поднася предварително подсладено. За други е стандартно да се поръси със затоплящи подправки като канела и карамфил. Някои го гарнират със сметана, други с кондензирано мляко. То може да е повод за забавление, почивка, наслада, дори напитка –аперитив. Без значение къде го пиете, как и защо, истината е, че го обожаваме и не можем без него.
Каним ви на едно вълнуващо пътешествие по света, за да се запознаем с някои от най-интересните традиции в пиенето на кафе.
1. Етиопия
В Етиопия, родното място на кафееното растение Coffea arabica, напитката се приготвя като част от социална церемония, която се провежда три пъти на ден: сутрин, обед и вечер.
Традиционно е жените да започват процеса с изгаряне на тамян и разстилане на от цветя и ароматни треви по пода. След това насочват вниманието си към кафеените зърна, които се поставят в голям тиган и се загряват на открит пламък на дървени въглища, докато люспите се отделят и ароматните масла се освободят. По време на този етап някои могат да добавят затоплящи подправки като кардамон, канела и карамфил. След това зърната се смилат с тежък метален прът (известен като зенезена ), преди да се сварят в глинен съд (известен като джебена). Като се има предвид ръчният метод на смилане, кафето често се прецежда няколко пъти през фино сито, преди да бъде готово за сервиране.
Към кафето жените сервират печен ечемик, хляб амаша, фъстъци и пуканки. От началото до края, церемонията може да отнеме повече от два часа и се смята за неучтиво да се консумират по-малко от три чаши – според традицията духът се трансформира от първата към третата чаша.
2. Мексико
Ако сте фен на канелата в кафето си, мексиканското café de olla е за вас. Прави се чрез варене на кафе на зърна с пръчици канела в глинен съд, за който мексиканците твърдят, че подсилва вкуса на напитката. След това се филтрира през фино сито или тензух и се сервира с piloncillo – нерафинирана кафява захар с едва доловим опушен вкус, напомнящ на карамел.
Напитката, както я познаваме, възниква по време на мексиканската революция, когато се смяташе за енергиен стимулатор за войниците. Заради политическите сътресения, кафенетата скоро се превръщат в социални центрове за четене на вестници и обсъждане на политически конспирации, като в крайна сметка се раждат първите концепции за независимост.
Днес напитката традиционно се сервира в малки провинциални села.
3. Саудитска Арабия
Ритуалите за кафе в Саудитска Арабия имат много прилики с тези в Етиопия. От една страна, печенето, смилането и варенето се извършват по церемониален начин пред гостите. Арабското кафе също е подправено с подправки – кардамон, карамфил, канела и шафран са най-често срещаните, а домакините спазват строги стандарти на етикета, като обслужват първо по-възрастния.
Тук се пълни само една трета от чашата и е учтиво да се изпие поне една, но не повече от три. Кафето се сервира заедно със сладки фурми и сушени плодове, за да се противопостави на горчивината на напитката – практика, възникнала, когато първите диви кафеени растения са били култивирани на Арабския полуостров около 15 век.
Днес ритуалите за кафе в Саудитска Арабия играят толкова силна роля в арабското общество, че са спечелили място в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
4. Италия
Невъзможно е да се говори за кафе култура, без да се спомене Италия, страната, в която може би се ражда наред със задвижваната от пара машина за еспресо под високо налягане през 19 век.
Днес един от най-разпространените кафе ритуали е да го изпиете на крак в бар, често участвайки в оживени закачки с бариста – наслаждавайки се не само на напитката, но и на самото време. И докато еспресото се сервира през целия ден, напитките с мляко (като капучино) са приемливи само сутрин. Всичко се свежда до храносмилането – капучиното, което се предлага с равни части еспресо, мляко на пара и мляко на пяна, се счита за твърде тежко за консумация след хранене.
5. Ирландия
В Ирландия светът на кафето се среща с този на коктейлите. Затова и традиционната напитка е горещо кафе, уиски, захар и бита сметана. Измислено е през 40-те години на миналия век не толкова заради вкуса, колкото по необходимост. Лодка от западното крайбрежие на Ирландия на път за Нюфаундленд трябва да се върне обратно по средата на пътуването. Затова готвачът Джо Шеридан решава да добави нещо по-силно към кафето, за да стопли пътниците на борда. А останалото, както се казва, е история.
Типичната за Ирландия кафе напитка може да е оживяла едва в средата на 20-ти век, но кафенетата в Дъблин съществуват от управлението на Чарлз II през 1660 г. С течение на времето те се превръщат в притегателен център за търговци, които да се събират на пури и разгорещен политически дебат.
6. Виетнам
Когато французите въвеждат кафето във Виетнам през 1880 г., смятат, че то ще имитира кафенето с мляко на тяхната родна страна. Единственият проблем е, че прясното мляко не е толкова лесно достъпно във Виетнам, колкото във Франция. А когато се намира, срокът му на годност е невъзможно кратък поради потискащата топлина. За да компенсират, виетнамците започват да добавят кондензирано мляко и лед. Много лед.
Днес, ако поръчате кафе във Виетнам, очаквайте да дойде охладено с голяма доза подсладено кондензирано мляко. Напитката, известна като ca phe sua da, се приготвя по ритуален начин директно върху чаша кондензирано мляко. Необходими са около 10 минути, докато кафето капе в чашата, след което веднага се добавя лед. Резултатът? Силна, но освежаваща напитка, която се продава на обикновени улични сергии и се цени особено в жегата.
7. Турция
Ритуалите с турско кафе датират от 1500 г., когато първите кафенета започват да се появяват като централни места за събиране на приятели. Днес напитката се пие по подобен начин, служейки като символ на гостоприемство, приятелство и забавление.
След като зърната арабика са изпечени и фино смлени, те се смесват със студена вода и захар в джезве и бавно се варят. Резултатът е силна, гъста и пенеста напитка, сервирана заедно с чаша вода – свидетелство за известната турска поговорка, че кафето трябва да е „черно като ада, силно като смъртта и сладко като любовта“. Легендата дори разказва, че утайката на дъното може да се използва за гадаене.
Чаша кафе? От коя част на света си избрахте?
